|
|
|
Хижа Македония |
Х. Македония е култова хижа от времето на ВМРО, разположена на 2166 м. н. в. на седловината Мечи проход (Бялата пръст) в
Югозападна Рила. В
повечето случаи през зимата има хижар (но не винаги). Вода има вътре в хижата,
а дърва - в мазето. Ток от много години няма, съответно и ски-влекът е само
минало.
Пътят за х. Чакалица е описан в маршрут 2.1.
4.1. х. Рибни езера - х. Македония
Продължителност - 8 ч.
Трудност - 3
Лавинна опасност - да
Маршрут със зимна маркировка
Последно обновяване: 5.3.2002
Носенето на котки и ледокопи е абсолютно задължително, а на
въже - силно желателно!
|
|
|
Стръмното качване над х. Рибни езера |
От х. Рибни езера тръгваме на
югозапад по коловете за х. Македония. Отначало с малък наклон приближаваме
склона на вр. Мраморец - начало на рида Бричебор. Скоро стигаме в подножието му
и започваме по диагонал да го изкачваме.
Този склон е лавиноопасен!
|
|
|
Висящото циркусче под Мраморец |
След малко коловете завиват вдясно и започват да се катерят
право нагоре по слабо вдълбана долчинка. Долчинката прераства в малко висящо
циркусче (1 ч.),
чиито склонове също са лавиноопасни. Коловете го заобикалят, изкачвайки се на
билото отдясно (от север) и след малко (1 ч. 20
мин.) сме отгоре.
Оттук надясно се отделя немаркираният, но много интересен
маршрут 6.3., водещ през рида Бричебор за Рилския
манастир. Нашият път продължава обаче наляво, по билото, което е обрасло на
места с дребен, затрупващ се от снега клек. Билото постепенно се стеснява и
излизаме пред Зъбците - четири внушителни, остри триъгълни скали, които се
виждат от много места в планината поради голямата си надморска височина. Те са най-трудният
и опасен участък по този маршрут! Преминаването им може да наложи опъване на
парапет. Вървим не
най-отгоре, а много леко подсичаме отдясно (от запад), за да не попаднем на
козирка. Имайте предвид, че скалата е много гладка и стръмна и поради това при
по-топло време снегът върху нея е нестабилен и е възможно подхлъзване на
котките по самия оголен камък!
|
|
|
Разклонът за х. Македония и Бричебор |
Всъщност, при стабилен сняг и липса на лавинна опасност, е много
по-безопасно Зъбците да се подсекат отдясно (от запад) по тераса, която води до
изкачващ се в подножието на Павлев връх улей.
След успешното преминаване на Зъбците се сливаме (3 ч.) с билото, по което отляво през вр. Канарата
идва пътеката от х. Грънчар (маршрут 4.3.). Билото се
стеснява силно и ние се озоваваме пред ръба на Павлев връх, по който е укрепено
въже. Въжето е монтирано неправилно - толкова ниско,
че почти се влачи по земята и снегът на повечето места го затрупва.
Затова, качвайки се, не разчитаме много на него, а повече на индивидуалните
средства за осигуряване.
След малко ръбът изведнъж става хоризонтален и въжето
свършва (не че до момента е имало голяма полза от него). Но опасността не е
свършила - ръбът е все така остър и тесен и макар че за него козирката не е
типична, вятърът, играейки си със снега, го заостря допълнително. Опасността от
падане при силен вятър е голяма! Най-високата част на ръба е
всъщност Павлев вр. (3 ч. 30 мин.) (2667 м.)
Билото леко се разширява и излизаме на седловинка, от която
незабавно изкачваме по стръмния склон вр. Черна поляна (4
ч.) (2716 м.) (който и през лятото е бял и остър!!!) - най-висока точка
на пътя ни. Горе има пирамида и кол.
Върхът има форма на ръб, мамещ ни да тръгнем по него. Но
това е погрешно - коловете слизат от другата страна на мястото, на което са се
качили - право на юг. Склонът е относително стръмен, но относително по-лек от
предишните няколко.
Слизаме до дълбока премка преди следващия връх - Пъстри
слап. Преодоляваме малко междинно връхче и започваме да се качваме по доста
стръмния му склон. Отдолу теренът е тревист и при по-мек сняг има опасност от падане на лавина (макар и рядко), а също от
подхлъзване. При наближаване на връхната точка наклонът се увеличава още малко;
най-горе често се образува козирка, така, че е много възможно последните
няколко метра да се наложи да копаем стъпки във вертикалния сняг!
Почиваме кратко на Пъстри слап (5
ч.) (2683 м.) и започваме продължително спускане към седловината Кадиин
гроб; теренът е с такъв наклон, че спускането е много удобно (при подходящ сняг
и панталони) да става по д.
От
седловината Кадиин гроб при нужда може да се изнесем по долината на Илийна река
към Рилския манастир. За целта завиваме на запад и без пътека се спускаме по
дъното на долината в западна посока. Преминаваме покрай съоръжение на водното
стопанство - вход на водопроводен тунел, тук започва и черен път надолу.
Пресичаме напряко негови завои и по-надолу окончателно поемаме по трасето му,
което ни извежда, покрай многобройни постройки, до водослива на Илийна и Рилска
река, под Рилския манастир. В началото има лавиноопасни участъци.
Преминаваме седловината и започваме с много лек наклон,
между избуяващ, но силно разкъсан клек да се качваме по склона на Ангелов връх.
След малко склоново стъпалце (6 ч.) следва
кратък малко по-стръмен участък, след който - отново заравнение, на което
завиваме наляво (на изток), за да изкачим Ангелов връх (6
ч. 30 мин.) (2643 м.).
От Ангелов връх до х. Македония има липсващи колове, а
наличните напролет се затрупват!
Преодоляваме седловинка с няколко малки междинни връхчета на
нея и се качваме до източния край на Голям Мечи връх. Тук коловете, водили
досега на югозапад, рязко завиват на юг, като ъгловият кол е превит до земята и
често е под снега! Този завой лесно може
да се пропусне, затова трябва да помним, че се намира на предпоследното връхче
преди най-високата точка на Голям Мечи връх. На това връхче има допълнителен
дървен кол.
Следва продължително спускане към седловината Мечи проход с
хижата на нея.
При загубване
в участъка Мечи връх - х. Македония най-добре е да предприемем слизане в
югозападна посока, докато стигнем до черния път по долината под хижата, в
посока към Благоевград. Теренът може да бъде лавиноопасен. Спускане в югоизточна
посока, освен, че минава през по-стръмен терен, ще ни изведе в долината на р.
Динков дол, по която пътят надолу е доста...
4.2. х. Македония - Царев връх - с. Бистрица
Продължителност - 13 ч.
Трудност - 2
Лавинна опасност - не
Маршрут без зимна маркировка,
труден за ориентиране; проблеми с транспорта от крайната точка.
Последно обновяване:
19.9.2000
Този път е доста дълъг и може да се минава само при много
хубаво време. Поради характера на релефа описанието му е доста бегло.
От хижата тръгваме по коловете за х. Рибни езера (понеже
лятната пътека за Царев връх и Рилския манастир е лавиноопасна
при подсичането на северния склон на Голям Мечи връх!). След около час качване
коловете рязко завиват надясно (на североизток) към х. Рибни езера (маршрут 4.1.) и Грънчар (маршрут 4.3.). А ние
завиваме леко вляво, към котата на Голям Мечи връх (2617 м.). Преминаваме го (1 ч. 30 мин.) и през склоново стъпало слизаме на
седловината, пресичана от лятната пътека от х. Македония за Рилския манастир.
Оттук нататък билото е ясно; ако се вижда достатъчно, може да следваме черния
път, подсичащ го предимно от юг, но по-добре е да вървим точно отгоре, по
заоблените върхове. Преминаваме под върховете Марков камък и Аризманица от юг
без трудности и след последния отначало по-рязко, а след това по разширилия се
полегат склон слизаме до обширната седловина Добро поле (6 ч. 30 мин.). Вдясно (на север) се вижда голяма кошара.
При нужда от
седловината между Голям Мечи връх и вр. Марков камък можем да завием надясно
(на север) по трасето на черния път, който слиза по долината на Радовичка, а
след това и Илийна река под Рилския манастир. До Илийна река можем да слезем и
от Добро поле, като завием надясно (север) покрай сградите на овчарниците, от
които води черен път надолу, покрай р. Краварски дол.
Започваме да изкачваме огромния купол на намиращия се пред
нас (запад) Царев връх (2376 м.) - колкото вр. Ботев, като преди върха пресичаме
трасето на черния път. При по-малко сняг движението ни се забавя от гъстата
хвойна отдолу, причиняваща затъване. Наклонът рязко намалява и излизаме на
продълговата билна поляна, по която стигаме (8 ч.)
на самия връх до голяма каменна пирамида; на север от нас се виждат шеметните
южни склонове на Мальовишкото било, най-ясно на вр. Калин и вр. Полич; под нас,
на североизток, започва слабооформен циркус.
От Царев връх отначало продължаваме на северозапад (той е
издължен в тази посока) и оттам слизаме до плитката седловинка преди следващия
вр. Ризваница (Мусов вр.) (2360 м.). Качваме се на Ризваница (9 ч.); оттук можем да продължим по постепенно
понижаващото се било на запад; ние, обаче, завиваме на югозапад по страничен,
сравнително стръмно спускащ се рид. Вървим само по стъпаловидното му било,
защото склоновете са доста стръмни и опасни за подхлъзване. След около два часа
(11 ч.) на кратко склоново стъпалце в
започващата рядка гора минаваме покрай радиорелейна кула. Продължаваме да
следим надолу билото, неколкократно пресичайки трасе на черен път, и след
няколко склонови стъпала се озоваваме между крайните къщи на пръсната по рида
махала Тренчовци. След последните й къщи завиваме надясно (на север - макар, че
долината на р. Бистрица е точно в обратната посока - на юг!), за да се включим
в черния път, водещ от тази махала по долината на маловодната р. Ковачица до
асфалтовия път от лет. Бодрост до Благоевград. По асфалтовия път завиваме
надясно и за двадесетина минути пристигаме до крайната автобусна спирка на
селото, намираща се до хлораторна станция.
От Царев връх
дотук при нужда можем да използваме за аварийно слизане кой да е от ридовете,
започващи от главното било и водещи в южна посока.
На обществен транспорт да разчитаме оттук е абсурд
(последният автобус беше в 14,30 преди), така, че добра идея е в компанията да
има някой с вид, внушаващ доверие, та да му спрат на стоп (макар, че през зимата
тук коли има много малко - някой и друг джип на горското стопанство).
4.3. х. Грънчар - вр. Канарата - х. Македония
Продължителност - 11 ч.30 мин.
Трудност - 3
Лавинна опасност - да
Маршрут със зимна маркировка.
Последно обновяване:
19.9.2000
От х. Грънчар до разклона след вр. Вапа пътят е описан в
маршрут 6.1.
На този разклон (4 ч. 30 мин.)
коловете за х. Рибни езера завиват на север (надясно) по слизащо в долината на
р. Бели Искър ребро, а ние продължаваме направо (на запад). Почти водоравно
пътеката подсича северния склон на вр. Реджепица (тук много полегат), описвайки
широка дъга, завиваща на северозапад. На това място се натрупва много дълбок
сняг и затрупването на коловете не е изключено.
Пътеката за
х. Рибни езера, като по-кратка, може да се използва и за авариен вариант, Като
такъв, но само при крайна нужда (поради голямото разстояние) е слизането откъм
същата пътека по долината на Бели Искър, където има сгради на водното
стопанство.
Скоро се озоваваме пред Чернополянския циркус и завиваме още
вдясно (почти на север), към началото на вр. Канарата. След кратко качване
стигаме до разклон (5 ч. 20 мин.) - надясно
е лятната пътека за х. Рибни езера, която е силно лавиноопасна и почти
непроходима през зимата, а ние започваме да се качваме по склонче, водещо
нагоре към вр. Канарата.
Тук има нещо много странно и объркващо: вместо да следят
билото, коловете изведнъж завиват наляво, слизат в малко, едва личащо циркусче
с южно изложение на склона на вр. Канарата и... там свършват! Ако сме се
озовали там, изкачваме се от другата страна на циркусчето между няколко стръмни
скали и отново набираме височина.
Затова по-добре е без колове да се качим по стръмния, но
удобен за ходене склон на вр. Канарата (от котата му - 2691 м. - далеч долу на
север се вижда х. Рибни езера) и, слизайки от другата му страна, отново да
хванем коловете. Горе на върха има изоставен дъждомер.
След това коловете, започнали от нищото след прекъсването в
малкото циркусче, се качват постепенно на другата, по-западна кота на вр.
Канарата (на някои карти тя е дадена като по-висока от източната). По отново
разширилото се било, наблюдавайки израстващите пред нас Зъбци, правим лек завой
наляво (на югозапад) и достигаме началото на ръба на Павлев връх, сливайки се с
коловете от х. Рибни езера (маршрут 4.1.) (6 ч. 30 мин.).
От седловината преди Павлев вр. до х. Македония описанието
на пътя е дадено в маршрут 4.1.
Продължителност - 14 ч.
Трудност - 1
Лавинна опасност - не
Маршрут със зимна маркировка, но
с трудности в ориентирането в гористите части
Последно обновяване:
19.9.2000
Този път е много дълъг и поради заравнените била, по
които минава, е възможно газене на големи преспи сняг; удобен е за ски-преходи.
До вр. Скачковец (7 ч.)
пътят е описан в маршрут 2.1.
След вр. Скачковец, на който е разклонът за х. Чакалица
(маршрут 2.1.), слизаме до едва очертана
седловина и след това преминаваме през едва личащо връхче с отделни скали по
него. Следва не много висок, но добре изразен купенообразен (всъщност, силно
издължен на юг) връх, на чийто южен склон са разположени няколко красиви скални
групи (една от тях е на корицата на една от картите на маршрута Е4
Витоша-Верила-Рила-Пирин-Славянка). Коловете ги подсичат отдясно (от запад) и
слизат в широка седловина (9 ч.). От нея
започваме изкачването на последния връх по пътя ни - Капатник (2170 м.). Горе
на върха (9 ч. 30 мин.) завиваме под 90
градуса наляво (на изток-югоизток), следейки стръмно ребро, по което гората е
унищожена от горски пожар. Коловете са поставени на отделни, стърчащи скали в
началото, но скоро свършват. Нашата цел е, движейки се по доста стръмния на
места склон (има опасност от затъване между многобройните големи камъни), да
слезем до виждаща се под нас седловина с поляна на нея. На седловината има
маркировъчен кол на бели и червени ивици (за разлика от досегашните „саламандрови“
жълточерни). Макар, че по нищо не личи, от кола трябва да завием вдясно (на
юг), както прави и лятната пътека. И тъй като едва ли ще я уцелим (а тя
отначало тръгва по късо, обрасло с гора ридче), най-добре е да предприемем
слизане право надолу между дърветата, докато стигнем трасето на широкия черен
път. По него сме и ние (там от нищото се появяват и няколко самотни
маркировъчни знака) и го следим, докато стигнем отклоняваща се вдясно пътека.
По принцип тя е верният път, но вероятността да не я забележим в снега е много
голяма (а дори и през лятото), защото табела или знак липсват, а пътеката е
толкова изровена, че е неразличима от изкопа на пътя. Всъщност, тази пътека
само пресича завоите на пътя, така, че вървейки по него, само си удължаваме
времето. Неприятно е и това, че пътеката не върви по някакъв открояващ се
елемент от релефа, а по заоблени склончета в гората, лъкатушейки леко, така,
че, за разлика от лятото, може лесно да я загубим. Но най-лошото, което може да
ни се случи (освен баба Меца), е да попаднем в коритото на р. Мразеница, което
все едно се пресича от пътя по-надолу.
Оттук нататък сме само по пътя, който скоро минава по десния
бряг на р. Мразеница и с много завои покрай няколко селскостопански постройки
излиза между почивните станции в м. Предела. Тук пътят става асфалтов и след
мост над реката се разделя на три: надясно е за т. нар. х. Предела (построена
на странно място от туристическа гледна точка - доста встрани от пътеките),
направо (нашият път) е за автобусната спирка до „Македонската скара“, а наляво,
с кратко изкачване - до м. Кулата - връхна точка на прохода Предела.
При загубване
в гората под вр. Капатник най-добре е да предприемем слизане в южна посока,
докато наближим долината на някоя от реките; те извеждат на Предела.
