|
|
|
х. Грънчар |
Х. Грънчар е
разположена на 2186 м. н. в. върху циркусния праг, заграждащ от север Грънчарското
езеро. Освен централната постройка, има още бунгала и кухня, които през зимата
са заключени. Хижар през зимата напоследък няма.
Лятото на 2000 г. беше направен основен ремонт на покрива,
който от няколко години течеше поради повреда от пожар, а напролет окончателно
беше съборен от силна буря. През зимата водата в кухненското помещение
замръзва; ако чешмата отвън (обвита в дебел лед, който трябва да се разбива) не
тече, трябва да се добива вода от реката под бента на езерото. От десетилетие
електропроводът до хижата е ограбен, а от години и местната електроцентрала не
работи, така, че ток няма. Дърва за горене обикновено има достатъчно. Печката в
стаята на първия етаж пуши доста, трябва й поне един час горене, за да почне да
тегли добре.
Пътят за х. Македония е описан в маршрут 4.3., за х. Рибни езера - в маршрут 6.1., от вр. Мусала - в маршрут 7.4.
Продължителност - 4ч. 30 мин.
Трудност - 1
Лавинна опасност - не
Маршрут без зимна маркировка
Последно обновяване:
21.1.2002
Този път е подходящ за слизане от х. Грънчар, ако бързаме
повече и искаме да слезем от планината по-скоро. Но при много лошо време има
няколко места, където има опасност от изгубване.
От хижата, покрай бунгалата в източна посока минаваме покрай
няколко клекови гнезда; страничният склон става по-стръмен и в снагата му се
очертава почти водоравното трасе на пътя. Ние сме все по него; обикновено
газенето е доста неприятно. Клекът наоколо е доста гъст и между него добре се
вижда просеката на пътя. За кратко клекът дори се сменя с гора.
Заобикаляйки страничен рид на вр. Суха вапа, сменяме
източната посока с почти южна. Страничният склон става по-стръмен, открива се
гледка към Родопите и към най-източните рилски върхове - Ибър, Каменити вр.,
Славов вр.
По-лошо става след около 2 часа, когато стръмнината на
страничния склон започне да става все по-слаба и съответно (особено при мъгла)
е все по-трудно да намерим къде точно под снега е пътят. Скоро минаваме покрай
плоското връхче Нехтеница с кошари на него, което ни остава отляво; там (3 ч.) отляво с нас се събира слабо личащото трасе
на друг път, идващ от долината на р. Ропалица. Правим плавен завой надясно (на
запад), подсичайки широк рид - продължение на вр. Суха вапа и след няколко
завоя виждаме вдясно от нас горския дом в м. Нехтеница. Горе над него се виждат
скалните стени, ограждащи циркуса на Якорудските езера.
От хижата
дотук трасето на пътя личи добре и е трудно да се загубим. Само в много краен
случай може да ни се наложи да предприемем слизане на изток-североизток и да достигнем
пътя в долината на р. Ропалица, който води до с. Черна Места. Това, обаче, ще
ни струва доста газене из клек!
Пресичаме по мост Голямата баненска река и веднага след това
до голяма табела с описание на НП „Рила“, на която ни благодарят за грижовното
отношение към природата, има разклон: пътят се разделя на две, ние сме по
левия, който скоро се вкопава в стръмния страничен склон, навлизайки в гората.
Мястото е опасно за изгубване поради липсата на добра маркировка!
Пътят се вие над коритото на реката, докато скоро (4 ч.) стигнем до табели, сочещи пряка пътека
наляво, право надолу по склона. Тръгваме по нея; пътеката е съвсем права, което
ни помага да следим просеката й, като на дърветата има лентова маркировка.
Пресичаме няколко завоя на пътя и излизаме при сградите на
ГД „Трещеник“ и радиорелейната станция. По принцип пътеката продължава надолу
между тях, но, ако не личи, а пътят надолу е разчистен, може да минем и по
него. Скоро и двете ни извеждат до мястото, където между няколко други сгради е
и самата х. Трещеник.
Продължителност - 6ч.
Трудност - 2
Лавинна опасност - слаба
Маршрут със зимна маркировка
Последно обновяване:
19.9.2000
Пътят от х. Грънчар до седловината Джанка е описан в
маршрут 7.4., а от Джанка до седловината Горни куки
- в маршрут 6.1.
От разклона в седловината Горни куки (4 ч.) коловете направо (на запад) продължават към х. Рибни
езера (маршрут 6.1.) и х. Македония
(маршрут 4.3.), а ние завиваме по тези
наляво (на юг). Отначало вървим почти водоравно, а след това покрай левия бряг
на Станкова река започваме относително по-стръмно да се спускаме по недълбоко
врязаната долина между Средния връх и вр. Чемерна. Коловете няколко пъти
пресичат реката, правейки леки завои между подаващите се тук-там скали. Накрая
окончателно минаваме на десния й бряг. Постепенно завиваме вдясно и започваме
да слизаме по диагонал по рид, спускащ се южно от вр. Чемерна и вр. Вапа; долу,
под нас се виждат части от курорта Семково със ски-пистата на вр. Тумбата.
Малко преди да стигнем гората, коловете правят рязък завой
надясно (на запад) към долчинка с рекичка (приток на Станкова река) и там
маркировката се губи при влизането в гората . Трябва да не се подлъгваме да
пресичаме рекичката, а покрай левия й бряг да продължим да слизаме до
изоставена постройка; оттам пътеката отново се показва и с много завои в почти
западна посока извежда до х. Семково.
Курортът Семково е съвсем близо оттук, а в хижата има хижар
целогодишно.
При загубване
от Горни куки до изоставената постройка естественото решение е да следим
долината на Станкова река. Тя също отвежда до пътя за Белица, но разстоянието
не е малко.
8.3. х. Грънчар - Рилски манастир през р. Маринковица
Продължителност - 15ч.
Трудност - 2
Лавинна опасност - слаба
Маршрут без зимна маркировка
през втората половина от пътя
Последно обновяване:
19.3.2007
Това е алтернативен (но по-дълъг и труден) вариант на
пътя от х. Грънчар до Рилския манастир през х. Рибни езера, описан в маршрути 6.1. и 6.2.
Пътят от х. Грънчар до седловината Джанка е описан в маршрут
7.4. и от Джанка до вр. Йосифица (7 ч.) - в маршрут 6.1.
Малко преди вр. Йосифица (2696 м.), след като наближим
неговия стръмен купол, завиваме рязко надясно (на изток) по билото, водещо към
следващия вр. Венеца. В най-ниската точка между двата върха има малко междинно
връхче. От него завиваме наляво (на север) и с малък наклон започваме да
слизаме в долината на р. Маринковица.
При загубване
или влошаване на времето от вр. Йосифица можем да слезем на североизток -
склонът не е стръмен и ни отвежда до р. Маринковица. Възможно е и аварийно
слизане в обратна посока (по р. Бели Искър): право надолу, почти в южна посока,
достигаме обратно чашата на Канарското езеро по лавиноопасен склон с няколко
слабо изразени улея. Долината надолу не е стръмна и има само отделни клекови
гнезда, а под постройка на водното стопанство започва и трасе на черен път,
извеждащ покрай яз. Бели Искър до едноименното село; този авариен вариант е,
обаче, много дълъг и изморителен.
Стараем се да се движим възможно по-близо под склона на вр.
Йосифица, тъй като предстоящото слизане от тази страна е по-полегато. Скоро
стигаме над циркусен праг; той е сравнително стръмен, но ние можем да го
заобиколим отляво (от запад - подсичайки склона на вр. Йосифица), описвайки
дъга, която ни извежда под прага. Оттук нататък десният склон на долината -
откъм вр. Шишковица, Маринковишкия жандарм и вр. Възела - е много силно лавиноопасен и ние не трябва да го
доближаваме, а да вървим в центъра на долината - до самата река, по десния й
бряг (понеже левият е по-начупен). Широкото дъно на долината гарантира
безопасност откъм лавините, свличащи се отдясно.
Постепенно долината завива на запад и в обширно заравнение
стигаме (9 ч.) до коловете по маршрут 5.2. от з. Кобилино бранище за х. Рибни
езера. По-добре е да завием по тях към х. Рибни езера (наляво) и после
между клека да слезем до пътеката от х. Рибни езера за Рилския манастир
(маршрут 6.2.) при първото й пресичане на
реката от Рибните езера.
Ако сме направо към Рилския манастир и няма лавинна опасност, може да се опитаме да
вървим по трасето на лятната пътека за сградата на водното стопанство, намираща
се в края на черния път от Кирилова поляна. За тази цел продължаваме в същата
посока по долината и скоро минаваме под останки от голяма кошара; оттук, почти
без да слизаме, следим полянките между клека и започващата гора; наклонът леко
се увеличава и, все така подсичайки склона на Водни вр. (лавиноопасен), окончателно влизаме в гората.
Пътеката ни извежда до края на черния път при сградата на водното стопанство (10 ч.), а, ако я загубим в гората (вероятността
за което е голяма), трябва да завием надолу (наляво) и да достигнем пътеката от
х. Рибни езера до Рилския манастир (маршрут 6.2.).
По нея продължаваме до Рилския манастир.
8.4. х. Грънчар - Ропалишки циркус - х. Заврачица
Продължителност - 5ч. 30 мин.
Трудност - 2
Лавинна опасност - да
Маршрут без зимна маркировка
през част от пътя
Последно обновяване:
19.9.2000
Това е алтернативен вариант на пътя от х. Грънчар през
Маришки връх до х. Заврачица, описан в маршрути 7.4.
(до Маришки връх) и 7.5. (от Маришки вр. до х.
Заврачица). [Предупреждавам, че минаването направо по Кайзеровия път между
двете хижи през зимата е много опасно поради стръмните странични склонове,
които се подсичат!]
От х. Грънчар до вр. Овчарец (2768 м.) (2 ч.) пътят е описан в маршрут 7.4. (в обратна посока). От върха завиваме надясно
от маркировката (на изток) и по няколко лесни за минаване скалички слизаме до
премката преди следващия връх - Песоклива вапа (2769 м.). По широкия склон
скоро (2 ч. 30 мин.) изкачваме облото теме
на Песоклива вапа. Оттам завиваме леко на северозапад и започваме да слизаме по
сравнително стръмен, но широк рид, водещ надолу. Стигаме до добре изразено
склоново стъпало. От него напускаме билото и завивайки наляво (на
север-северозапад), започваме стръмно, между няколко скалички, да слизаме към
дъното на Ропалишкия циркус; този участък е лавиноопасен.
Обаче ние го преминаваме бързо и скоро теренът става по-полегат - вече сме в
дъното на циркуса; на запад от нас се вижда много добре козирката, надвиснала
от склона на вр. Овчарец.
Оттук в посока североизток трябва по слабо изразена, но
почти непрекъсната тераса, качваща се със слаб наклон, да излезем на коловете
от Мусала за х. Заврачица. Стигаме ги (4 ч. 20
мин.) малко преди стеснението на билото източно от вр. Манчо между Маричиния
и Ропалишкия циркус.
Оттук пътят до х. Заврачица е описан в маршрут 7.5.
