Х. Христо Смирненски e разположена на около 1750 м. н. в. в местността Вълча поляна (Куртово), на асфалтовия път от Юндола за спортна база Белмекен. Електрифицирана и водоснабдена, много добре оборудвана. През зимата не винаги има хижар.


11.1. х. Христо Смирненски - вр. Белмекен - х. Гургулица

    Продължителност - 11ч.
    Трудност - 1
    Лавинна опасност - не
    Маршрут без зимна маркировка, с трудности при ориентирането
    Последно обновяване: 4.2.2008

    От хижата поемаме нагоре, по асфалтовия път за спортна база Белмекен. След 2 ч. 30 мин. пътят минава по контрастената на яз. Белмекен и се разклонява: наляво е за спортната база, а надясно, покрай язовира, продължаваме ние. Скоро (3 ч.), щом стигнем до около 1/3 от пътя покрай язовира, се отделяме от пътя наляво (на запад), като почваме да се качваме по плитка долина в подножието на вр. Белмекен. С няколко слабо изразени стъпалца, покрай отделни скалички, тя ни извежда на заоблена премка; от нея завиваме на север (надясно) и по склона започваме да се качваме към вр. Белмекен, описвайки лека дъга надясно. На връхната кота (2626 м.) (5 ч. 30 мин.) достигаме до идващите от запад колове от х. Белмекен (маршрут 10.2.). Горе са останките от взривения паметник на Васил Коларов.

    До вр. Белмекен можем да стигнем и по коловете от спортната база за х. Белмекен, като от премката между Равни връх и вр. Белмекен завием по коловете от х. Белмекен (маршрут 10.2.).
авариен изходПри загубване от язовира дотук в лошо време можем да предприемем слизане в югоизточна посока, докато достигнем отново язовира. Слизане в обратна посока - на север - не се препоръчва поради големия наклон на циркуса Кутлините, разположен северно от вр. Белмекен и многото клек, който ни предстои да пресечем, докато се доберем до пътя по някоя от долините, водещи към Костенецката котловина.
    След като преминем върха, продължаваме на изток; постепенно започва да се появява клек. Пътечката между него не личи в снега, затова за ориентир трябва да ни служи следващата ни цел - намиращият се на североизток под нас вр. Плевнята (който има вид на склоново стъпало).

авариен изходОт седловината преди Плевнята можем да слезем наляво (в източна посока) към долината на Крайна река; при хубаво време се вижда кантон Крайна. Наклонът не е голям, а клекът е гъст. Пътеката в гората надолу по Крайна река е силно обраснала и затрупана от паднали дървета, но може да се използва за аварийно слизане. По-надолу има и разклонение за х. Гургулица, а под водохващането на ниво 1200 м. пътеката преминава в път и скоро се слива с пътя за с. Костенец по р. Чавча, по който минават маршрути 9.5. и 10.1.

    След лъкатушене през клека стигаме до характерния, макар и не много голям конус на вр. Плевнята. От седловината преди връхчето завиваме наляво и го подсичаме по отново показалата се пътечка - отначало почти по хоризонтал, а после право надолу. Слизаме през поляна и след няколко завоя достигаме черния път, водещ наляво за разрушения горски дом Краина, а надясно за яз. Белмекен. На самия път е заслончето Помочена поляна (Левия дол) (8 ч.) - него непрекъснато го възстановяват и после пак ограбват.
авариен изходОт Плевнята дотук при изгубване е добре отначало да се опитваме да следим билото в североизточна посока, а после да слезем леко вляво, за да достигнем каскадния път, който минава и през Помочена поляна и Крайна.
    От заслончето надолу пътят е доста объркан. Под прав ъгъл от пътя до него надолу, на север се отделя лошо маркирана пътека, която постепенно увеличава наклона си и преминава в плетеница от черни пътища, кръстосващи сечищата наоколо. Вероятността да не минем по най-правилния вариант е много голяма. но се стремим да вървим възможно най-право надолу, докато излезем на по-полегат черен път, който ни извежда на х. Гургулица.
    В нея хижар има почти винаги; оттам може да се слезе или до Вили Костенец, или по немаркиран черен път през м. Миликини ниви направо до с. Костенец (което, обаче, може да е доста досадно при още нестопен сняг и не е по-пряко).

 към началото