Вр. Мусала със своите 2925 м. 40 см. е най-висок у нас. През 1933 г. на върха е открита метеорологична станция, в която сега може да се спи, но капацитетът е доста малък; на мястото на унищожената от пожар станция за изучаване на космическите лъчи, разположена в непосредствена близост, е построена нова метална сграда, предназначена за проучвания, свързани с екологията. До върха води и товарен лифт откъм долината на р. Бели Искър, а преди построяването му е имало друг лифт от две части, чиито останки личат надолу по склона към гореспоменатата долина. Ток, разбира се, има, но водата е проблем, защото поправеният наскоро водопровод от Леденото езеро през зимата не работи поради опасност от замръзване. Входната врата, водеща към туристическата стая, почти напълно се затрупва от снега и влизането е през малко прозорче в горния край на вратата.


7.1. х. Мусала - вр. Мусала

    Продължителност - 2ч. 30 мин.
    Трудност - 2
    Лавинна опасност - не
    Маршрут със зимна маркировка
    Последно обновяване: 28.2.2016

Новата х. Мусала. Отзад – част от вр. Иречек, вр. Мусала и Безименния връх

    От хижата тръгваме на юг по коловете, останали от старата телефонна линия и сега превърнати в маркировъчни. Заобикаляме от изток езерото пред хижата и скоро започваме леко да се изкачваме, подсичайки склона, спускащ се от Алековото езеро. Коловете завиват надясно (на запад) по стръмна долчинка, по която минава поток, отводняващ Алековото езеро, а зад нас е Каракашевото езеро.  Минаваме малко склоново стъпалце, след което долчинката се стеснява още. Оттук нагоре вървим по дъното й, но ако сме в началото на зимата, е по-добре да минем по десния й склон - точно под коловете, за да избегнем големите дупки между камъните. Много скоро (50 мин.) излизаме на праг, от другата страна на който е Алековото езеро.

Вр. Иречек

   А коловете отново завиват на юг (наляво) и кратко, но стръмно качване ни извежда почти най-отгоре на връхчето Палеца; подсичаме го отдясно и след това през нисък клек преминаваме и другата му, по-южна кота. Оттам, след малко слизане, се озоваваме на склона на вр. Иречек, в края на ръб, по който лесно може да бъде изкачен самият връх (изход от маршрут 7.2.). Коловете започват бавно да набират височина, подсичайки вр. Иречек, и щом наближат х. Леденото езеро, завиват под почти прав ъгъл надясно към нея. Хижата често е затворена (здраво); а намиращият се на 20-ина метра заслон е разнебитен и необитаем.

Вр. Дено с Каракашевото езеро

  

  С умерен наклон се качваме по коловете в западна посока и скоро (2 ч.) стигаме в подножието на ръба, по който става

Вр. Палеца

качването на самия вр. Мусала.

   

 Помагайки си с укрепеното по ръба въже тръгваме нагоре; минаваме покрай типична странично разположена скала-игла и след преодоляване на последния, най-стръмен участък, излизаме в края на върха, където въжето свършва. Кратък хоризонтален участък от въжето преди последното качване се затрупва от вятъра със сняг.

   Съвсем кратко качване оттук ни извежда до самия връх, където можем да махнем по уеб-камерата на някой познат (а уеб-камерата се намира на покрива на метеорологичната станция).

 

 

Вр. Малка Мусала

 

Леденото езеро с х. Ледено езеро под вр. Иречек

 

Поглед към Мусаленските езера от ръба на Мусала

 

Метеорологичната станция на вр. Мусала

 

Поглед от вр. Мусала на запад. На преден план – Скакавците, отзад – части от Централна и Северозападна Рила.

 


7.2. вр. Мусала - Трионите - Сфинкса - х. Мусала

    Продължителност - 4ч.  30 мин.
    Трудност - 4
    Лавинна опасност - слаба
    Маршрут без зимна маркировка, алпийски траверс
    Последно обновяване: 19.9.2000

    От вр. Мусала тръгваме покрай новата станция за екологични наблюдения и слизаме стръмно на изток. Оттук започва алпийският ръб Трионите. За преминаването му през зимата котките са задължителни, а въжето - силно желателно, понеже до следващия връх - Малка Мусала - се преодоляват няколко скални зъбера, които не са много големи, но са с много стръмни странични склонове. При нужда е възможно да се слезе на север (към Леденото езеро) от най-ниската част на ръба, но трябва снегът да е стабилен. Има останки от старо стоманено въже, подсичащо от южна страна ръба, което обаче се затрупва, а е и скъсано, така, че не трябва да му се разчита.
    Излизаме (1 ч. 20 мин.) на следващия връх - Малка Мусала (2902 м.). Оттук е възможно при нужда или желание да се слезе по относително стръмния, но не алпийски южен склон, водещ до Маричиния циркус и сливащ се с маршрут 7.6. за х. Марица.
    От върха завиваме наляво (на север). Почти веднага стигаме в горната част на ръб - той е доста стръмен и има няколко много кратки отвесни скали; слизането по тях трябва да става внимателно, понеже има опасност от подхлъзване.
    До следващия вр. Иречек ръбът е, като цяло, хоризонтален; преодоляват се няколко скални групи, които не са много трудни; а по склона вляво е възможно да се слезе до х. Леденото езеро.
авариен изходПри нужда и хубав сняг можем да слезем от склона между Малка Мусала и Иречек до Леденото езеро, в западна посока. Склонът е стръмен, но преодолим.
    След малко (2 ч. 30 мин.) се качваме на вр. Иречек (2852 м.). От него без никакви затруднения по ръб в северна посока е възможно да се слезе до пътеката от х. Мусала за вр. Мусала (маршрут 7.1.). Но нашият път е надясно (на изток), където с много полегато слизане по широкия склон стигаме до тясно, но без стърчащи скали ръбче, което ни извежда до края на Студения рид. Преодоляваме го с кратко качване и слизане и достигаме (3 ч. 20 мин.) до причудливата скала Сфинкса, разположена на седловината между Студения връх и вр. Дено. Оттук се слиза (в началото стръмно) до виждащото се долу Каракашево езеро, в западна посока (ако има лавинна опасност, е по-добре да се подмине малко Сфинкса и да се слезе по склона на вр. Дено, който обикновено не е много снежен).
    От езерото до хижата е съвсем малко.


7.3. вр. Мусала - вр. Алеко - вр. Ястребец

    Продължителност - 4 ч.
    Трудност - 3
    Лавинна опасност - не
    Маршрут без зимна маркировка, елементи на алпийски траверс
    Последно обновяване: 19.9.2000

    От върха тръгваме в северна посока и в горния край на въжето от х. Леденото езеро (маршрут 7.1.) се отделяме вляво; след кратко стръмно слизане билото се разширява (но надясно, над Алековото езеро, се образуват големи козирки!) и с умерено слизане стигаме до седловинка, от която без проблеми, по билото и отчасти подсичайки отляво (от запад) се качваме на Безименния връх (30 мин.). Снегът тук рядко е в голямо количество, по-често стъпваме по полуоткрити черни остри камъни.
    След още една такава седловинка се качваме на следващия връх - Алеко (1 ч.) (2713 м.). Той представлява билен ръб, остър и стръмен в северната си част, по която ни предстои да слезем; има няколко малки отвесни скали, заради които е добре да носим и въже.
    Ако не ни се минава по ръба, при много стабилен сняг (иначе е лавиноопасно) е допустимо да подсечем Алеко отляво (от запад); преодоляват се няколко участъка с голям страничен наклон, по които има опасност от подхлъзване.
    След ръба билото става по-спокойно, но и по-снежно. Преминаваме (2 ч. 20 мин.) през обло връхче, обрасло с клек, и бавно слизайки, стигаме до горния край на пистата, която е прокарана по самото било на този рид - Маркуджика. Тя ни отвежда до вр. Ястребец, до горната станция на кабинковия лифт.
авариен изходПри нужда след клечестото връхче можем да слезем надясно, на изток (по пистите, или направо по склона) до голямата пътека по долината на Боровецка Бистрица. В началото има лавиноопасен участък.


7.4. вр. Мусала - х. Грънчар

    Продължителност - 6ч.
    Трудност - 2
    Лавинна опасност - слаба
    Маршрут със зимна маркировка
    Последно обновяване: 28.2.2016

    От вр. Мусала тръгваме по коловете на юг, под новата сграда на станцията за екологични наблюдения. Започваме да

Панорама от вр. Малък Близнак на запад

 слизаме по продължителния, но приятен за вървене в тази посока южен склон на вр. Мусала. Скоро (10 мин.) на малко склоново стъпалце стигаме до гроба на Георги Стоименов, загинал от лавина; оттук наляво (на изток) се отделя пътят за х. Марица през Маричините езера (маршрут 7.6.), който е лавиноопасен.

вр. Мусала от юг; в червено - лавина


авариен изходВариантът през Маричините езера е подходящ за аварийно слизане при влошаване на времето, но само при хубав, набит сняг (защото е лавиноопасен); все пак, по-добре е да се върнем на върха!

вр. Малък Близнак


    Продължаваме по коловете все надолу (тук те имат на върха си малки метални хлопки, които би трябвало да се чуват при вятър - но не се!) и стигаме (30 мин.) до седловина, от която започваме да изкачваме следващия връх - Малък близнак.
авариен изходИ от тази седловина при нужда може да се слезе на изток в долината на

вр. Голям Близнак

 Маричините езера, като се има предвид, че в нея се образува огромна козирка в тази посока, опасна за падане в началото!


    Склонът, който следва, не е много стръмен, но е много ветровит и често се заледява (е, не фатално). Коловете излизат до ръбче, по което, завивайки вляво, след кратко междинно слизане се качваме на връхния купол на Малък близнак (1 ч. 10 мин.). При преминаване в обратна посока при мъгла трябва да внимаваме за мястото, на което от ръбчето трябва да завием към Мусала! Там има кол, който обаче е счупен и често не се вижда добре.

    От вр. Малък близнак продължаваме все на юг и след като заобиколим отляво (от изток) малка скала, слизаме по кратка стръмна преспа до малко междинно връхче; подсичаме го (по коловете) отляво и започваме да се качваме на следващия вр. Голям близнак (2774 м.) почти по ръба, подсичайки леко вляво; грешка е да следим трасето на лятната пътека - отначало не е трудно, но по-късно тя извежда на стръмен страничен склон.

вр. Голям Близнак от юг; в червено - лавини

    Непосредствено преди върха наклонът се увеличава, но снегът на това място не е много и ние по него и по стърчащите камъни излизаме горе (1 ч. 40 мин.). Два-три метра под връхната кота има дървен кол, увековечаващ нощуването на това място на турист (Павката), застигнат от силна снежна буря.
   

Маришки връх

 От вр. Голям близнак на юг следващите около триста метра представляват тесен на места ръб с четири препречващи го скални жандарма. Те, обаче, не са много трудни - могат както да бъдат изкачени, така и да бъдат подсечени и отляво, и отдясно (особено при добър сняг). Ръбът завършва с малко връхче, на което се качваме по още по-стесненото, но затова пък без стърчащи скали било; на него козирка не се образува, а само снежно „гребенче“.

    От това връхче ръбчето продължава надясно, а коловете - леко наляво и бързо слизат до седловината преди следващия Маришки връх. Тази седловина, понеже задънва обширния Маричин циркус, е много ветровита и често скоростта на вятъра тук достига екстремални стойности.

вр. Овчарец, гледан от Маришки връх

    На седловината има липсващ кол!
    Завиваме на изток (движейки се над циркуса) и отначало покрай малка характерна скаличка, а след това по полегатия склон леко се изкачваме почти до Маришки връх (2765 м.) (3 ч.). Котата му остава от лявата ни страна (от север), а ние се намираме на

 

козирка по билото на вр. Овчарец

 важен разклон, означен с табела: направо продължава пътеката за х. Заврачица

 (маршрут 7.5.), а нашите колове завиват надясно (на юг) и много бързо слизат на друга ветровита премка.


   

От нея започваме изкачване на вр. Овчарец. Отначало се движим леко вдясно от ръба (а по него се образува голяма козирка, надвесена на изток); след малко ръбът се стеснява и ние минаваме отгоре. Преодоляваме няколко скали и се озоваваме пред малко междинно връхче; то може да бъде подсечено отдясно (от запад), но по-добре е да минем отгоре, внимавайки да не попаднем върху козирката. Слизаме кратко от другата му страна и бързо се изкачваме на връхния купол на вр. Овчарец (2768 м.) (4 ч. 20 мин.). Ридът му продължава в източна посока - към вр. Песоклива вапа, откъдето се стига до х. Заврачица (маршрут 8.4.) при добър сняг.

 

по северното предвръхче на вр. Овчарец

А коловете слизат южно, за да се качат веднага на продължение (предвръхче) на вр. Овчарец, което представлява немного тесен ръб с причудливи скали, стърчащи в циркуса отдясно. От ръба слизаме по скала и след завой надясно (на югозапад) подсичаме отляво кратък страничен склон; има опасност от подхлъзване.

 

Поглед от вр. Овчарец на север; на преден

план – северното му предвръхче

    След това отново завиваме на юг; оттук до седловината Джанка билото се разширява и опасността от изгубване при лошо време се повишава. До Джанка пътят изглежда така: осем кола на юг, четири на югозапад, още три отново на юг. Често се затъва между клека в неулегналия сняг. При добра видимост може да се движим и направо към Джанка, избягвайки лъкатушенето на коловата маркировка.

Поглед от вр. Овчарец на юг; на преден

план – южното му предвръхче


    На седловината Джанка има важен разклон, означен с табела: направо продължават пътищата за х. Рибни езера (маршрут 6.1.) и х. Македония (маршрут 4.1.), а ние завиваме

наляво (на изток). Още след два кола завиваме наново почти на юг и започваме да слизаме, подсичайки десния склон. Пресичаме долчинка, по която понякога пада малка лавина и отново завиваме наляво (на изток). С малък наклон стигаме до малко склоново стъпалце, след което коловете продължават почти отгоре по обрасло с клек билце, слизащо до х. Грънчар; по-лесно е да слезем само 30-ина метра надясно (на юг) и по безклековия терен да достигнем в западна посока Грънчарското езеро. А хижата е на самия му бряг, от северна страна - щом преминем бента за повишаване на нивото на езерото.


авариен изходПри загубване за ориентиране може да се използват и стълбовете от унищожения електропровод, които минават край самата хижа.

 

 

Вр. Песоклива вапа

 

Поглед от вр. Овчарец към Централна

и Северозападна Рила

 

Южното ръбче на вр. Овчарец

 

Залез над Павлев връх

 

Поглед от вр. Овчарец към х. Грънчар

 


7.5. вр. Мусала - х. Заврачица

вр. Манчо, гледан от вр. Малък Близнак

    Продължителност - 6ч.
    Трудност - 2
    Лавинна опасност - слаба
    Маршрут със зимна маркировка
    Последно обновяване: 28.2.2016

   

До Маришки вр. (3 ч.) пътят е описан в маршрут 7.4.
   

От разклона на Маришки връх завиваме леко на североизток и скоро започваме да слизаме стръмно към премката преди вр. Манчо, която достигаме само за 10-ина минути. Оттам започваме да се качваме към вр. Манчо. Отначало подсичаме от юг скалист склон (снегът от това място е винаги отвят) и после веднага се качваме нагоре до ръба, който се стремим да следим; козирки тук почти не се образуват. Преодолявайки няколко ръбчета (отгоре, или леко подсичайки ги отдясно), излизаме на връхче, след което слизаме до ветровита цепка (има козирка!) и оттам право нагоре по стръмния, но кратък склон се качваме на най-високата точка на вр. Манчо (2771 м.) (4 ч.). Оттам може да хвърлим поглед към Маричиния циркус, който вече сме обиколили.

    От Манчо тръгваме отначало на север, но само след два кола започваме да правим плавен завой на изток, леко слизайки и подсичайки

Поглед към вр. Мусала от вр. Манчо

 полегатия склон на вр. Малък Манчо; точно на завоя се образува огромна преспа, а колът е пречупен! Но, дори при гъста мъгла да загубим маркировката, няма страшно, защото, след като подсечем Малък Манчо в източна посока, се озоваваме на друга ветровита премка, до която стигат и коловете. По тях подсичаме отдясно (от юг) водоравно, дори с леко качване, малко връхче; склонът му е сравнително стръмен и често е хлъзгав поради южното си изложение.

По билото на вр. Манчо


    Скоро излизаме на вече разширилото се било; отначало по-стръмно, а после по-плавно слизаме, минавайки през малка тераса, от която е възможно надясно по описания в маршрут 8.4. немаркиран вариант да се стигне до вр. Песоклива вапа през Ропалишкия циркус.
    Стигаме до много кратко билно стеснение между двата циркуса - Маричиния отляво (север) и Ропалишкия от юг. На него колът е съборен, но личи винаги каменната му пирамида, безснежна поради вятъра. След това коловете правят много лек завой надясно по станалия още по-полегат, но по-снежен склон.

Вр. Манчо от юг

   

 Следва още един лек завой надясно; при ясно време можем и да не завиваме, а да продължим направо, дори леко вляво и по стръмния, но безопасен склон (има типично ребро) да слезем до отклонилите се на север колове за х. Заврачица. А, ако продължим по коловете, скоро стигаме до важен разклон (5 ч.): направо продължава зимната маркировка за х. Белмекен и спортна база Белмекен (маршрути 9.1. и 9.4.) и вариантите за с. Костенец по р. Чавча (маршрут 9.5.) и за с. Радуил по р. Ибър (маршрут 9.6.), а за х. Заврачица се отклоняваме наляво (на север) по табелата; следващите два кола липсват и при мъгла не е трудно да загубим ориентация! Поддържайки северна посока, по плавно слизаща, едва изразена долчинка достигаме до място, където коловете пресичат коритото на река и през леко хълмче внезапно излизат на доста стръмния източен страничен склон на Кози връх; точно под нас е трасето на Кайзеровия път; мястото е опасно за подхлъзване, а при изключително много сняг - и за лавина (такава често пада от склона на Кози връх, но без да достига пътеката). Подсичайки, слизаме леко (ако при много гъста мъгла изгубим пътя, можем да слезем вдясно и по коритото на река Права Марица, протичаща в дъното на този циркус, да достигнем до бента пред самата хижа).
    Внезпно стигаме до кол с табела, указваща завой вдясно (на изток): следва слизане почти до дъното на долината; покрай клекови гнезда минаваме покрай типичен кол, закрепен на върха на самотна скала, и след него също така внезапно завиваме към виждащата се хижа на север (наляво). Скоро минаваме под въжето на неработещия ски-влек и сме в х. Заврачица.
авариен изходПри загубване от разклона за Белмекен на Янчов преслап дотук най-добре е да поемем в североизточна посока, докато достигнем до коритото на р. Права Марица, която ще ни отведе до хижата (по-точно, до стърчащите перила на мостчето пред нея).


7.6. вр. Мусала - Маричини езера - х. Марица

    Продължителност - 4ч.
    Трудност - 2
    Лавинна опасност - висока
    Маршрут без зимна маркировка
    Последно обновяване: 16.2.2004

 Реброто, по което се слиза от вр. Мусала към Маричините езера; в червено – лавини

   От върха тръгваме на юг по коловете за х. Заврачица и х. Грънчар (маршрути 7.5. и 7.4.) и скоро излизаме на малко склоново стъпало, на което е гробът на загиналия от лавина в Маричиния циркус Георги Стоименов. Коловете продължават направо, а ние завиваме на изток и постепенно започваме да слизаме в Маричиния циркус.
    Маричиният циркус (по-точно, долината под него) е ограден от Студения рид, върховете Студения, Иречек, Малка Мусала, Мусала, Близнаците, Маришки връх, Манчо, Кози вр. В него тече р. Марица, която се слива с идващата от Заврачица р. Права Марица, но преди това приема идващата от малко, но много красиво и рядко посещавано циркусче, оградено от Манчо и Кози връх Скална Марица.
    През зимата склоновете на Маричиния циркус са лавиноопасни, но дъното му е много широко и създава сигурност.
    След гроба на Г. Стоименов отначало е най-добре да се следи трасето на лятната пътека по ясно изразено ребро, по което бързо се стига до стъпало, от което лесно може да се изкачи вр. Малка Мусала (и да се достигне до маршрут 7.2.). От стъпалото най-добре е да се напусне лятната пътека и да се слезе право в долината (по много стръмния и лавиноопасен склон), където се продължава по средата между склоновете.
   

Долу лъкатушим между клека, на места доста гъст, но просечен от големи поляни. След още две по-слабо изразени стъпала се стига до края на долината при водохващане от системата „ниво 1900“. Там хващаме края на черния път по левия бряг на реката, но скоро я пресичаме и след малко стигаме до по-главния черен път, по който минават пътищата от х. Заврачица за Боровец през Ситняково (маршрут 9.2.) и през Черната скала (маршрут 9.3.). Завиваме по този път наляво и след малко сме в х. Марица.

 

към началото