Х. Рибни езера е разположена в Централна Рила в циркуса на двете едноименни езера, на прага между тях, на 2230 м. н. в. Местността е изключително красива.
    През зимата хижар няма (обикновено той си заминава още в края на октомври, преди първия сняг). Като стопанин остава само котаракът (той, очевидно, си намира какво да яде). През зимата на 2005 г. дърва има в най-близкото до хижата бунгало. Дърва може да се намерят и в мазето, но то се заключва. Вода има в умивалнята до тоалетните, но често трябва да се разбива дебелият лед, образуващ се поради спуканите водопроводни тръби. Ток през зимата няма. Понякога с моторна шейна отдолу се качва хижарят.
    Пътят от Кобилино бранище до х. Рибни езера е описан в маршрут 5.2.


6.1. х. Грънчар - х. Рибни езера

    Продължителност - 7  ч. 30 мин.
    Трудност - 2
    Лавинна опасност - да
    Маршрут със зимна маркировка
    Последно обновяване: 21.12.2015

 

Качването от седловината Джанка

 Поглед към яз. Бели Искър

 

Връхната точка на вр. Ковач

 

От х. Грънчар до седловината Джанка (40 мин.) пътят е описан в маршрут 7.4. От седловината се разделяме с продължаващите надясно (на север) колове за Мусала (маршрут 7.4. ) и завиваме наляво (на юг). Коловете подсичат, качвайки се, билото от изток, между избуял напоследък клек. За да избегнем клека, можем да вървим по самото било, пазейки се от огромните козирки, надвиснали над Грънчарския циркус. След едва забележимо слизане следва кратко качване, което ни извежда до обширно, слабо наклонено на запад заравнение. От него на изток се отделя ридът, завършващ с вр. Суха вапа - напълно достъпен.

Поглед към вр. Шишковица от вр. Ковач

 


    А коловете водоравно, дори с леко слизане, завиват постепенно на запад и ни извеждат в източното подножие на вр. Ковач. На това място се натрупва много сняг. Върха можем да изкачим по коловете, които правят лека дъга по североизточния му склон, но по-пряко е да се качим направо по реброто, спускащо се на изток - стръмно е, но не е опасно, ако не се отклоняваме наляво, където склонът е лавиноопасен.

 

Лопатишки връх и Средния връх


    Щом излезем на горния край на реброто, се озоваваме на площадка, където се сливаме отново с коловете и завиваме на юг. Самия вр. Ковач (2634 м.) се подсича (1 ч. 40 мин.), но при желание лесно може да се изкачи.

Поглед на запад от вр. Ковач; в червено - лавини


    Коловете отначало почти водоравно подсичат върха в южна посока, а след това с увеличаващ се, но не голям наклон слизат на седловината между вр. Ковач и вр. Стражник. При хубаво време, за да избегнем разтеглената дъга, която те описват, може още от Ковач да слезем право по нестръмния склон на югозапад (надясно) и от обширното заравнение между двата върха да започнем да се качваме направо по полегатия склон на следващия Лопатишки връх.

Вр. Ковач, гледан от Лопатишки връх

 


    И така, вр. Стражник (2469 м.) остава вляво. Оттук нататък има много сняг и често коловете се затрупват изцяло!

На Лопатишки връх

    Следва полегато умерено качване, което ни извежда близо до връхната точка на Лопатишки връх (2530 м.) (3 ч. 20 мин.)..

 


    Слизаме по полегатия западен склон на Лопатишки връх и след кратко заравнение прескачаме слабо изразено малко ридче, идващо от Средния връх, разположен южно от нас. Между него и следващия вр. Чемерна е седловината Горни куки (4 ч.)- там наляво (на юг) се отделят коловете за х. Семково (маршрут 8.2.).

Поглед към Лопатишки връх от вр. Чемерна

 


авариен изходДолината, по която поемат коловете за Семково, може да се използва и за аварийно слизане.

 

На вр. Вапа


    А ние отначало стръмно, а след това по-полегато и с лек завой надясно започваме да се качваме по вр. Чемерна. Понеже нагоре коловете постепенно завиват наляво, при хубаво време, за да спестим малко път, можем да се движим леко вляво от тях и така да минем малко по-напряко. Преминаваме вр. Чемерна (2511 м.) и почти веднага стигаме слетия с него вр. Вапа (2532 м.) (4 ч. 30 мин.).

Поглед към вр. Йосифица от вр. Вапа

 

Оттук, след кратко понижение, стигаме до силно стеснено скалисто билце. Преминаването му не е трудно, а и козирки на това място не се образуват. Ниско долу на юг се виждат двете Вапски езера, около които често бивакуват хора през лятото, а далече зад тях погледът прехвърля обраслия с клек Куков връх, отделил се от Парангалишкото било и се спира на Пирин; на север се простира Скакавишкия дял с вр. Венеца най-отпред, а по-назад - Скакавците и самотен вр. Погледец; на запад - Мальовишкият дял, на североизток - куполът на Мусала.

 

Мусаленското било от вр. Вапа


    След пресичането на три характерни връхчета по този ръб, обрасли с нисък клек, който не пречи на движението, стигаме до важен разклон (5 ч.): направо продължават коловете за х. Македония (маршрут 4.3.), а нашият път е надясно (на север) по спускащо се в долината на Бели Искър ридче. По него коловете слизат полегато надолу и скоро завиват още вдясно - на североизток.

Вр. Реджепица, гледан от вр. Вапа

 

    Важно! Внезапно коловете правят почти обратен завой (на запад) и започват да подсичат ридчето в западна посока към Канарското езеро; трябва да се внимава да не се пропусне завоят!

 

 

    При много хубав сняг и при преценка, че обстановката не е лавиноопасна, може и да не завиваме по коловете чак до обратния завой, а да слезем право надолу по доста стръмния склон (пазейки се от травми на краката, понеже под снега има големи обли камъни) и отново да се включим в описалите дъга колове; а те, вече завили отново на запад, се насочват към северния бряг на Канарското езеро.

Слизането по рида към долината на Бели Искър

Стеснението на вр. Вапа

 

 


авариен изходПо долината на Бели Искър в източна посока можем да предприемем аварийно слизане (доста дълго); по-надолу има сгради на водното стопанство.


    След като заобиколим Канарското езеро (5 ч. 40 мин.) се изкачваме по стръмен праг (покрай често затрупани колове) до обширно стъпало под вр. Канарата. На това място снегът често е неуплътнен и се затъва доста. С леко слизаме преминаваме стъпалото и достигаме под склона на вр. Канарата, който започваме да изкачваме по диагонал. Макар и с колове, този склон напролет е лавиноопасен!

Към Канарското езеро

 


    Коловете постепенно (6 ч. 20 мин.) излизат на Рибноезерния преслап. Оттук при идеален сняг е възможно и направо да се слезе към Рибните езера, но трябва да се помни, че освен за падане на лавина, склонът е опасен и за подхлъзване. Затова най-добре завиваме надясно (на север) по коловете, които постепенно започват да се качват по ръбчето, водещо до вр. Йосифица. Постепенно преодоляваме няколко малки подвръхчета с клекови гнезда по тях и излизаме на малко склоново стъпало преди вр. Йосифица (2696 м.) (6 ч. 50 мин.).

Вр. Канарата

 


    През вр. Йосифица (самият връх не се качва) води по-безопасен зимен път по долината на р. Маринковица към Рилския манастир. Но, колкото е лесно ходенето по долината отначало, толкова е и газенето в клека след пресичането с пътеката от з. Кобилино бранище за х. Рибни езера. Описание на този вариант е дадено в маршрут 8.3.

Обратният завой на рида към Бели Искър

 


    От стъпалото коловете завиват наляво, под почти остър ъгъл, и слизат доста стръмно в малко висящо циркусче. Оттук до хижата, макар и с маркировка, склонът е лавиноопасен! Точно по този склон през февруари 2005 г. падна лавина, която повреди силно хижата и разруши бунгалата! Коловете са разположени по слабо изразено ребро, водещо към виждащата се долу х. Рибни езера, на най-високите места. На няколко пъти пресичаме, слизайки стръмно по диагонал, лавиноопасни улеи. Няколко от най-долните колове липсват, отнесени от гореспоменатата лавина. След последно стръмно слизане, вече между клекови гнезда, пресичаме реката между двете езера по снега и сме в хижата.

    При преценка, че обстановката е силно лавиноопасна, може да бъде по-добре от вр. Йосифица да се заобиколи през р. Маринковица, по маршрут 8.3.
авариен изходПри загубване от вр. Йосифица надолу трябва да слизаме в западна посока, докато стигнем до коритото на реката, отводняваща Рибните езера - хижата е на самия й бряг, между двете езера; надолу реката постепенно ни извежда на черния път за Рилския манастир със сграда на водното стопанство в горния му край.

Поглед от Рибноезерния преслап на изток

 

Поглед от Рибноезерния преслап към ръба на вр. Йосифица

 

Поглед от Рибноезерния преслап към х. Рибни езера

 

Вр. Йосифица – начало на лавиноопасното слизане; в червено - лавини

 

Лавиноопасното слизане от вр. Йосифица; в червено - лавини

 

Х. Рибни езера

 

Котешко присъствие

 

Едно от бунгалата

 


6.2. х. Рибни езера - Рилски манастир

    Продължителност - 6  ч.
    Трудност - 1
    Лавинна опасност - слаба
    Маршрут със зимна маркировка в откритите части
    Последно обновяване: 21.12.2015

    От хижата тръгваме на север по коловете и след сградата на водното стопанство заобикаляме от запад долното Рибно езеро, покрай

Поглед назад към хижата

електрическите стълбове (ако е добре замръзнало, по-пряко е да минем направо по леда на езерото). След езерото се отклоняваме вляво от електрическите стълбове, минаваме покрай метален кръст без надпис на него и започваме да слизаме по склон в подножието на Острешкия рид, докато стигнем до заравнение с няколко кола, на последния от които табела сочи през реката. На другия й бряг, в клека, обаче колове вече няма... При всички положения трябва да пресечем реката по снега и да извървим още 20-ина метра в същата посока - там се намира просеката на пътеката. Ако има много сняг просеката не личи, тогава просто слизаме надолу покрай реката, по десния й бряг; има няколко дървета с лентова маркировка и табели на тях. След няколко завойчета (вече добре личащи) навлизаме в гората, близо до реката. Пътеката минава отначало по добре изразено вкопаване над реката, после излиза на продълговата поляна и пресича р. Маринковица; оттук, и да загубим пътеката, няма страшно - вървейки надолу, ще излезем на сградата на водното стопанство, до която стига пътят от Рилския манастир. А пътеката по десния бряг на реката скоро излиза също там (2 ч.).

Сградата на водното стопанство


авариен изходДо сградата на водното стопанство може да ни отведе и коритото на реката от Рибните езера; до самата нея, ако снегът вече е дебел, не се гази през много клек и големи наклони няма.

Вр. Йосифица

 


    Тук вече поемаме по черния път; газенето по него може да е доста досадно и мъчително; тук ските могат да ни помогнат. Скоро пресичаме лавиноопасните южни склонове на Водни връх (има малки предупредителни табелки „Лавина!“ по някои от крайпътните дървета) и след серпантина минаваме на левия бряг на реката (има и по-пряка, но затрупваща се пътечка). След още два големи завоя отново минаваме на десния бряг на реката и постепенно започваме да се издигаме над нейното корито. Следват няколко участъка, където, особено напролет, от стръмния склон над пътя често падат малки лавини.
    Излизаме на Партизанска/Кирилова/Мойсеева и т. н. поляна (4 ч. 20 мин.) и оттук до манастира най-лесно е да следим асфалтовия път (преките пътечки отнемат доста повече време за газене).

Долината на Рилска река и Мальовишкото било

 


6.3. х. Рибни езера - рида Бричебор - Рилски манастир

    Продължителност - 10 ч.
    Трудност - 2
    Лавинна опасност - да
    Маршрут без зимна маркировка, трудности при ориентирането
    Последно обновяване: 8.2.2011

Вр. Мраморец

 

    Този маршрут е много рядко посещаван, но много красив.
    Качването от х. Рибни езера до източната кота на вр. Мраморец е описано в маршрут 4.1. - за х. Македония.
   

Х. Рибни езера от вр. Кьоравица

От премката до вр. Мраморец коловете за х. Македония завиват наляво, а ние поемаме надясно и скоро изкачваме по сравнително тясното било вр. Острец (2612 м.) (2 ч.). От върха завиваме наляво (на запад) и слизаме до скалисто ръбче, което, обаче, не е трудно за преминаване. Отляво е Мраморецкото езеро, а отдясно - Смрадливото, най-голямо в Рила. След ръбчето плавно се качваме по склона на вр. Рилец. Самият връх (2713 м.) остава вдясно (северно) от нас, но при желание лесно можем да го достигнем по скалния, но не чак толкова тесен ръб.

Вр. Рилец от изток


    Отново слизаме; оттук до следващия връх - Теодосиеви караули - билото е много тясно, отдясно надвесено над обширния циркус на Дяволското езеро. Южният склон, обаче, не е много стръмен, така, че трудности при преминаването няма.
   

Гледка на юг от вр. Рилец

 В последния си участък ръбестото било се понижава още малко, за да започне веднага да се катери към двойния връх Теодосиеви караули (3 ч. 40 мин.) - грамада от няколко скали с неголеми процепи между тях; частично може да бъде подсечен, но най-добре е да се качим възможно най-отгоре.
    След този връх билото променя

Смрадливото езеро

 характера си - става широко и разлато. Отсеченият доскоро десен (северен) склон става полегат, а южният постепенно се превръща в гладка, водеща чак в долината стръмна „писта“ за лавините.
    Продължаваме направо (запад), много леко слизайки през едва забележимия оттук вр. Дъбрава (2577 м.), изглеждащ като объл хълм. Малко по-стръмно, но също кратко е изкачването до следващия вр. - Баба (2609 м.) (5 ч.), на чието обло теме има голяма каменна пирамида. Надясно (на север) се отделя плоско било, водещо до страничния вр. Черней, а ние запазваме западна посока. Отдясно е циркусът на Манастирските езера, а отляво (на юг) - два доста по-стръмни висящи циркуса с езерни чаши. Езерата в тях (всъщност, почти напълно затлачени) не са отбелязани на картите и малко туристи подозират за съществуването им.
   

Снежен облак над Зъбците

Преминаваме последния относително висок връх по този маршрут - Чаушка чука (2574 м.) - на него има малка каменна пирамида с лошо укрепен дървен кол, след което започваме да слизаме по билото, което започва да прави леки завойчета наляво-надясно, маркирани от малки заоблени връхчета (само едно е по-забележимо), очертаващи няколко склонови стъпала.

   Ръбът между Рилец и Теодосиеви караули


    Наклонът отново намалява, отляво (юг) билото е голо, а от север се появява клек. Преминава се през сравнително дълъг почти хоризонтален участък; клекът отдясно е вече по-плътен. Предстои да преминем добре открояващо се над билото самотно връхче с надморска височина около 2200 м., което на картите е отбелязано като безименно (7 ч.). Надясно (север) от него през гората се отделя слабо изпъкнало ридче, спускащо се стръмно към Рилския манастир.

  

Козирки по ръба преди вр. Теодосиеви караули

 Котата веднага след това връхче е самият вр. Бричебор. Познава се по това, че веднага след него следва широк стръмен склон, по който се слиза приятно, а на средата му, точно на билото, има голямо самотно дърво.

  Вр. Рилец от запад

 

    След Бричебор следва дълга билна поляна, на която личи типична плоска скала с маркировъчна каменна пирамида на нея. От това място  имаме два варианта:
    а) малко по-дългият, но по-лесен за ориентиране (затова го препоръчвам) е да се продължи по билото на запад. Отначало слизаме стръмно до склоново стъпало.  Ние запазваме западната посока по билото. Появяват се шипки и първите широколистни (дъб и бук) дървета. Малко след началото на гората пътят ни се затруднява от продълговата билна скала, която е най-добре да бъде заобиколена отдясно (от север). Трябва да се пазим от подхлъзване по доста стръмния южен склон. След като преодолеем тази скала, продължаваме все надолу по билото през гората, като внимаваме да не го напускаме, защото на места страничните му склонове са доста стръмни. То ни извежда до водослива на Рилска и Илийна река в м. Кулата, до асфалтовия път под Рилския манастир; оттук по пътя до манастира е не повече от час, а дори по-лесно е да слезем в обратна посока до спирката при х. Елешница;
   

Езерата под вр. Теодосиеви караули

б) От поляната с каменната пирамида можем да завием надясно (на север); местни ориентири през зимата почти няма, но пътеката започва в долния край на поляната, между няколко типични изсъхнали дървета. След като се влезе в гората, известно време се върви дори в обратна посока (на изток), след което се завива надолу (на север).  Ценен глобален ориентир е виждащата се като на длан на отсрещното било долина на р. Друшлявица, към която трябва да държим посока през цялото слизане до манастира. При всички положения трябва да се стараем да слизаме по най-изпъкналите форми на терена, избягвайки долинките на рекичките; а в началото долинките на рекичките, спускащи се на север, са много удобни за ходене - спускането по снега е доста по-бързо от ходенето през лятото, но после наклонът се увеличава и те силно се задълбават, затруднявайки ходенето. Разбира се, най-добре е, ако (случайно) уцелим трасето на изоставената лятна пътека... Особено изкушаваща за отклонение е намиращата се вдясно от нас (на изток) долина на р. Бричеборски дол, в която обаче има камъни и храсталаци.

Двете коти на вр. Теодосиеви караули


    Слизането през гората, особено в началото, е много стръмно.
    Доста по-ниско можем да се опитаме да хванем трасето на старата пътека от Рилския манастир за вр. Бричебор, която е точно под нас; ако успеем, излизаме до хотел Рилец, откъдето до манастира е съвсем близо. Изобщо, този вариант е препоръчителен само, ако сме минавали по това място през лятото и имаме представа къде под снега минава пътеката. Но и да продължим право надолу без пътека, не е страшно, само трябва да се има предвид, че обикновено в ниското снегът не е толкова дълбок и под него вече се напипват камъни и клони. Постепенно склонът ще ни изведе до черния път покрай реката, който можем да следваме, за да стигнем до някой от двата моста - този при х. Рилец, или този на 1 км. над манастира, на асфалтовия път за същия хотел.

 

Мальовишкото било от вр. Теодосиеви караули

 

Царев връх от вр. Теодосиеви караули

 

Поглед на изток от вр. Теодосиеви караули

 

вр. Баба от вр. Теодосиеви караули

 

Вр. Чаушка чука от вр. Баба

 

Слизането от вр. Чаушка чука към вр. Бричебор

 

Мальовишкото било от вр. Чаушка чука

 

Началото на гората

 

Вр. Калин и ридът Баучер от вр. Бричебор

 

Кръстът на средата между вр. Бричебор и м. Кулата

към началото