х. Заврачица

     Х. Заврачица e разположена на 2180 м. н. в. на брега на р. Права Марица, в дъното на обширна ледникова долина. Хижарят Иван понякога се качва през зимата за събота и неделя. Дърва има достатъчно. Токът се добива от собствена електроцентрала, която напоследък често се поврежда, а и бездруго поради маловодие спира след януари. Вода винаги тече по маркуча, стигащ до вътрешната тоалетна (докато чешмата замръзва). Пред хижата се навява няколкометрова преспа, но вятърът не позволява да се затрупа много входната врата – около хижата се образува нещо като окоп; за всеки случай, до вратата се закача лопата за разравяне.
    Пътят от вр. Мусала е описан в маршрут 7.5., а от х. Грънчар - в маршрут 8.4.


9.1. х. Заврачица - х. Белмекен

    Продължителност - 10 ч.
    Трудност - 1
    Лавинна опасност - не
    Маршрут със зимна маркировка, подходящ за ски-поход
    Последно обновяване: 7.3.2011

   

Поради обширните, разлати била, по които минава този път, често минаването му е

Поглед от хижата към реброто под Янчов връх

съпроводено с изморително газене.
    От х. Заврачица в началото имаме два варианта:
а) до седловината между Янчов връх и вр. Манчо се качваме по пътя, описан в маршрут 7.5. и от разклона, намиращ се там, завиваме наляво (на изток). Преминаваме слабо изразения Янчов връх и слизаме от другата му страна, откъдето започва нестръмно, но сравнително дълго качване към седловината между Дяволски връх 1 и Средния връх (на някои карти те са с други имена!); по този склон има доста липсващи колове!

Поглед от седловината между Дяволски връх 1 и Средния връх на изток; в червено – лавина.


б) при хубаво време по-добре е от хижата да тръгнем нагоре покрй коритото на реката и щом стигнем до дъното на циркуса, да завием наляво (на изток) и да започнем да се качваме по добре личащо безопасно ребро. След няколко скалички в горния му край наклонът изведнъж намалява и по обширния склон в югоизточна посока започваме да се приближаваме към виждащите се колове, качвайки се към седловината между Дяволски връх 1 и Средния връх.

Поглед от сeдловината между Дяволски връх 1 и Средния връх на изток; в червено – лавина.

    Горе на седловината (1 ч. 30 мин.) коловете леко завиват вдясно и започват да слизат по долчинката на река; след един от тях, укрепен върху самотна скаличка, наклонът изведнъж се увеличава и ние бързо се озоваваме в пълното й със сняг корито. На това място, макар и рядко, между коловете пада лавина! Тя е възможно да бъде заобиколена по скалистия склан отдясно (от юг). Коловете бързо излизат на десния бряг на долчинката и продължават да слизат с лек наклон по плоско ридче, заграждащо от юг циркуса на Казанското езеро (вижда се изоставеният дъждомер на брега му). Още веднъж пресичаме реката и по левия й бряг покрай няколко скалички с лек завой наляво излизаме на седловината между вр. Заврачица и Дяволския връх (2 ч. 30 мин.) (и тук имената зависят от картите).


Язовир Белмекен, гледан от Каменити връх

авариен изходАварийно слизане оттук е възможно на север, по долината на р. Малък Ибър. Отначало има клекови формации, но скоро излизаме на трасето на черен път, извеждащ до с. Радуил. На ниво 1900 м. има вила на водното стопанство.

 

Каменити връх, гледан от вр. Острец

 Коловете започват с умерен наклон да изкачват Дяволския връх (а вляво от нас е добре открояващият се рид Черната скала, разделящ долините на реките Малък и Голям Ибър) и скоро излизаме на склоново стъпало. Оттук направо (на изток) продължава немаркираният път по долината на р. Ибър за с. Радуил (маршрут 9.6.), а коловете завиват надясно (на югоизток) и след още малко качване се озоваваме на Дяволския връх (3 ч. 20 мин.) (2417 м.). Преминали върха, коловете завиват леко вляво (на изток) и, леко подсичайки продължението на Дяволския връх, слизат до коритото на р. Голям Ибър. Минаваме, без да сменяме посоката, на левия и бряг и започваме да се качваме със слаб наклон (но с неприятно газене); непосредствено вляво (на юг) от нас се издига огромният купол на вр. Ибър, който от тук лесно може да бъде изкачен.

Въжето на Острец отгоре

    Постепенно навлизаме между няколко скалички в югоизточното подножие на вр. Ибър и с лек завой наляво стигаме до важен разклон (5 ч.): надясно (на югоизток) продължава маркировката за спортна база Белмекен, като липсват както колът на самия разклон, така и първите няколко след него в тази посока; а ние сме наляво (на север) по долчинка, в която се намира Мочурищенското езеро. Този разклон е много опасен за изгубване при лошо време!

Въжето на Острец отдолу


    По долчинката бързо се качваме на премката Ушите, която съединява вр. Ибър и Каменити връх. От нея на север започва долината на р. Чавча, по която може да се слезе до с. Костенец (маршрут 9.5.).
авариен изходДолината на р. Чавча е изключително подходяща за аварийно слизане!
   

вр. Острец, гледан от пътя между спортна база Белмекен и х. Белмекен

От Ушите завиваме надясно (на изток) и започваме да се качваме по стръмния, но широк склон на Каменити връх. Но, още преди да сме стигнали върха, завиваме по коловете наляво (6 ч.) - право на север и само за 5 мин. слизаме на премката преди следващия вр. Острец (2641 м.). Изкачваме доста по-полегатия му склон в североизточна посока и скоро (7 ч.) с лек завой вдясно се озоваваме на плоското му теме. Но то няма нищо общо със слизането, което ни предстои от север - то се извършва по стръмен и тесен ръб, много напомнящ мусаленския; по ръба е укрепено дебело стоманено въже, което (за разлика от това на Павлев връх) е поставено правилно - достатъчно високо, за да не се затрупва от снега. Въжето е доста ръждясало и трябва да пазим ръкавиците си от стърчащите телчета.
    Долу ръбът преминава в продълговата премка с няколко незначителни скалисти връхчета на нея. Те се преминават отгоре, или се подсичат отляво, за да стигнем до много полегатото изкачване на следващия (и последен за този маршрут) Равни връх.

Слизането към х. Белмекен от Равни връх


авариен изходЕдин авариен вариант от премката между Острец и Равни връх е слизането в източна посока към яз. Белмекен. То трябва да се предприема от участъка веднага под долния край на въжето – там наклонът е най-малък. По-надолу е доста полегато, няма и ориентири при лошо време, следи се посоката. Достигат се коловете между х. Белмекен и спортната база. Ако и тези колове се пресекат, се достига язовирът и по брега му може да се следи трасето на пътя: на юг за х. Христо Смирненски и спортна база Белмекен, или на север за Сестримо, като в тази посока още до стената на язовира има обитаеми сгради.

Равни връх откъм х. Белмекен; в червено - лавини

     В североизточна посока набираме бавно височина, като в последния момент с лек завой наляво (на север) излизаме на широкото заравнение, на което е най-високата точка на върха (2637 м.) (8 ч. 30 мин.). Оттук коловете в северна посока през малка седловинка ни извеждат на малко по-ниско, но по-скалисто разклонение на Равни връх и след като го преминат, започват да слизат на север по дългия Равни рид. Много скоро, обаче, те завиват под почти прав ъгъл надясно (на североизток) към широко заравнение, обградено от запад от Равни рид, и след малко склоново стъпалце стигат на него. Бързо преминаваме заравнението и внезапно коловете излизат в горния край на кратък стръмен улей между клека; по него при подходящи условия е възможно падане на лавина.
   

 Щом слезем под улея, се озоваваме на много малко заравнение с клекови гнезда. Оттук следващият кол не личи - а той се достига, след като се направи завой надясно и с леко качване през полянка покрай обградено с полуразпаднала се тел водохващане се излезе на място, откъдето хижата се вижда съвсем близо. С кратко спускане между клека излизаме на прага на езерото, десетина метра под х. Белмекен.


9.2. х. Заврачица - Ситняково - Боровец

кантон Марица

    Продължителност - 6 ч.
    Трудност - 1
    Лавинна опасност - слаба
    Маршрут със зимна маркировка в откритите части
    Последно обновяване: 7.3.2011

    От хижата пресичаме коритото на р. Права Марица и следейки коловете, завиваме наляво (на север), като бавно започваме да

между х. Марица и двореца Жълти езера (Саръгьол)

 слизаме, подсичайки склона на вр. Ясник. По него често се свличат отделни снежни буци, но падане на истински лавини не се наблюдава (доколкото ми е известно). Скоро коловете правят завой наляво (на северозапад) и отново пресичат реката, излизайки на заравнение на левия й бряг. На това място напролет често пада голяма лавина от съседния склон на Кози връх!
   

поглед към вр. Дено от поляната над х. Чакър войвода

 Коловете отново завиват на север и отначало са поставени по поляната малко над (вляво) Кайзеровия път, а по-надолу минават по него. Следейки трасето му, постепенно стигаме до първите дървета на гората. В нея пътят завива наляво, отдалечавайки се от коритото на реката (ако продължим направо между дърветата, ще стигнем до х. Марица по дори по-кратък, но с повече сняг път).
    Стигаме (1 ч. 30 мин.) до разклон: отляво с нас се слива път, идващ откъм Маричините езера (при стабилен сняг оттам се слиза

поглед към х. Заврачица от поляната над х. Чакър войвода

 от вр. Мусала - маршрут 7.6.). Има табела, указваща, че районът на Маричините езера е обявен за резерват.

    Нашият път, продължавайки да слиза, завива надясно. След малко пряка пътека наляво (лентовата маркировка по дърветата не се вижда добре) избягва дълъг завой и стигаме до горския дом над х. Марица (кантон Марица).

х. Чакър войвода


    Главният път продължава по долината надолу покрай близката х. Марица (маршрут 9.3.), а ние веднага завиваме вляво по хоризонтална алея (от същия разклон, но право нагоре - наляво - води кратък път до изоставен товарен лифт). Алеята, леко изкачвайки се, започва да подсича през гората склона на Студения рид. Скоро (2 ч.) минаваме покрай отклонение надясно за х. Марица (която в момента е под нас), а след това стигаме до издадена над долината на р. Права Марица скала, от която има хубава гледка.
    Пътеката заобикаля няколко скали по специално направени мостчета и пресича потока Студеното дере, по който има лятна пътека за скалата Сфинкса и х. Мусала. През пролетта на 2007 г. в този участък са нападали доста дървета, прекършени от бурята. След още няколко малки речни долинки с много завои излизаме на поляна с дървен заслон вляво от пътеката; а самата пътека прави ляв завой и скоро стигаме разклон: направо е дворецът Жълти езера (Саръгьол), а нашата пътека слиза вдясно, за да го заобиколи отдолу; къде е точно дворецът, се разбира по вечно лаещите кучета там.
    Пътечката завива вляво и покрай оградата на двореца се качва до главния вход на двора му, откъдето поемаме по черния път надясно. Скоро той стига на обгледна поляна покрай стари бунгала - далече зад нас в долината се вижда самата х. Заврачица, а на югозапад е огромният скалист склон на вр. Дено, надвесен над Жълтите езера.
    От поляната пътят слиза до х. Чакър войвода (4 ч.). През зимата там има хижар. От хижата поемаме по пътя за Ситняково, който отначало е водоравен, а после с малък наклон заобикаля няколко ридчета (от завоя на едно от тях се вижда кабинковият лифт на оттатъшния рид Ястребец).
    Стигаме до разклон, на който табела указва, че наляво е лифтът до Ситняково, а ние продължаваме надясно и минаваме край няколко вилни сгради. След още няколко завоя се отклоняваме по добре маркирана пряка пътека надясно, за да избегнем няколко завоя на пътя; пътеката излиза на почти обратен ляв завой. От това място до Боровец се достига по пътя, но много по-кратко е, ако продължим в посоката, по която сме следвали пътеката и пресечем пътя. Отначало вървим между дърветата по хоризонтал, а после изведнъж започваме да слизаме по стръмна немаркирана пътечка по самия рид. Тя ни извежда до съоръжението за ски-скокове, от което по пътя скоро пристигаме в центъра на Боровец.


9.3. х. Заврачица - Черната скала - Боровец

    Продължителност - 6 ч.
    Трудност - 1
    Лавинна опасност - слаба
    Маршрут със зимна маркировка в откритите части
    Последно обновяване: 28.03.2007

    Пътят от х. Заврачица до горския дом над х. Марица (1 ч. 40 мин.) е описан в маршрут 9.2.
    От горския дом надолу сме все по черния път, Скоро (2 ч.) стигаме до х. Марица (хижар през зимата там няма). С много завои пътят слиза покрай реката и стига (4 ч.) до разклон: пътят надясно, след като пресече реката, е продължавал до с. Радуил (сега е разрушен от наводнение), а ние сме наляво и по хоризонтал, дори леко качване заобикаляме рид, за да пресечем долината на р. Голяма Сливница по голям мост. Пътят прави обратен завой по другия й бряг под скалист склон и излиза до природната забележителност Черната скала (обезопасена и с метални парапети, от нея има хубава гледка). Следват още завои по пътя и няколко разклонения, по които нашата посока е очевидна, докато най-накрая излезем в края на курорта Боровец, до спирката в посока гр. Костенец.


9.4. х. Заврачица - спортна база Белмекен

    Продължителност - 7 ч. 30 мин.
    Трудност - 1
    Лавинна опасност - не
    Маршрут със зимна маркировка, подходящ за ски-поход
    Последно обновяване: 19.9.2000

    До разклона при Мочурищенското езеро пътят е описан в маршрут 9.1.
    Както е отбелязано там, колът на разклона, както и първите няколко след него, липсват. Всъщност, липсват и доста други колове нататък, така, че поради равния терен опасността от загубване при лошо време не се изключва. Затова описанието е дадено доста бегло - като за хубаво време.
    От разклона продължаваме покрай коловете в югоизточна посока и след като едва забележимо слезем в плитка долчинка южно от Каменити връх, започваме плавно да се качваме към рида, слизащ почти на юг от него и завършващ със Средния връх (който е слабо изразен връх на края на склоново стъпало). Горе преминаваме покрай малка самотна скала и започваме да слизаме от другата страна по немного стръмния склон; с няколко завоя покрай връхчето Софан стигаме в спортната база Белмекен.


9.5. х. Заврачица - р. Чавча - с. Костенец

седловината Ушите

    Продължителност - 14 ч.
    Трудност - 1
    Лавинна опасност - слаба
    Маршрут със зимна маркировка през първата половина
    Последно обновяване: 26.3.2010

по долината на р. Чавча

     От х. Заврачица до премката Ушите (5 ч. 20 мин.) пътят е описан в маршрут 9.1.
    От Ушите слизаме право на север в долината на р. Чавча. Обикновено на това място се образува голяма козирка над началото на долината и затова в първите няколко метра трябва да внимаваме да не паднем от нея! Тя може да бъде и лавиноопасна.
    Предимство на този вариант е, че, веднъж слезли в долината на р. Чавча, нямаме повече проблеми с ориентирането; можем да го използваме при внезапно влошаване на времето, ако сме тръгнали от х. Заврачица за х. Белмекен (маршрут 9.1.) или за спортна база Белмекен (маршрут 9.4.).

поглед от сградата на водното стопанство назад

 Долината дори в началото не е много стръмна; горе вдясно се виждат стръмните склонове на вр. Острец и Равни връх.
    След около час (6 ч. 30 мин.) се появява първият клек. Но, в самото дъно на долината, от лявата страна на реката, през цялото време върви широка (30-40 м.) просека, свободна от клек. Следваме я при намаляващ наклон и скоро (7 ч. 30 мин.) просеката на този бряг свършва, но ние се прехвърляме на другия, на голяма поляна с останки от мандра. Много скоро поляната свършва, а и склонът от тази страна става стръмен и ние сме принудени да пресечем за кратко няколко клекови гнезда, след което веднага се прехвърляме обратно на левия бряг. Там, по оформена просека на изоставен черен път, достигаме (8 ч. 30 мин.) няколко сгради на водното стопанство, на трасето на водопровода за яз. Белмекен на ниво 1900 м. Сградите са напълно оборудвани и при аварийна ситуация в тях може да се преспи.

    От сградите надолу поемаме по добре очертаното трасе на черния път, виещ се по левия склон. Скоро се появяват първите дървета, долината сменя посоката си от северна на източна и се стеснява. Стигаме до разклон надясно - черен път, водещ към х. Белмекен с жълта лентова маркировка; след малко друг разклон наляво - по него жълтата маркировка продължава за х. Венетица.
    По голям железобетонен мост пътят пресича реката и минава на десния й бряг (10 ч.). Веднага след моста има разклон - лошо укрепен дървен стълб с табела, която сочи надясно към х. Белмекен със зелена маркировка. Оттук до с. Костенец продължаваме по пътя, описан в маршрут 10.1. - от х. Белмекен за с. Костенец.


9.6. х. Заврачица - р. Голям Ибър - село Радуил

    Продължителност - 13 ч.
    Трудност - 1
    Лавинна опасност - слаба
    Маршрут със зимна маркировка през първата половина
    Последно обновяване: 26.3.2010

Началото на долината на р. Голям Ибър

    Този маршрут е много коварен, тъй като долината на р. Голям Ибър в началото си, освен, че е обраснала с клек, е много тясна, а околните върхове са широки и заоблени. Така вятърът често навява в нея сняг на огромни дълбоки преспи, който не се сляга лесно и може да създаде големи затруднения в придвижването. Да се преминава само при малки количества ранен есенен сняг или след много дълго продължило хубаво време!
    До Дяволския връх (3 ч.) пътят е описан в маршрут 9.1.
    От склоновото стъпало преди върха коловете правят завой надясно (на югоизток), а ние започваме леко да слизаме на изток към долината на р. Голям Ибър, вървейки право към големия купол на вр. Ибър. Скоро правим завой на север и постепенно слизаме в отначало широката долина на р. Голям Ибър. Следим коритото й, вървейки от лявата му страна. Започва да се появява клек на отделни гнезда, които, обаче, лесно се заобикалят. Околните склонове постепенно се доближават.
    След известно време (5 ч.) достигаме до голям бетонен бент, препречил реката. Пресичаме я по него и минаваме на десния бряг.Оттук до гората просеката на пътечката между клека е много невзрачна и е добре да се опитаме да я хванем още от това място! А пътечката, веднага, щом мине на десния бряг, завива покрай реката и почти през цялото време не се отдалечава от нея. Но вероятността да я загубим е доста голяма - тогава просто трябва да вървим между (или „върху“ при повечко сняг) клека!
    По-надолу (7 ч.) започват първите дървета. Пътечката е все така по десния бряг на реката, вече по-добре вдълбана и личаща и при повече сняг. Слизайки, пресичаме доста повалени от буря дървета. И да загубим трасето на пътечката, няма страшно - просто трябва да следим десния бряг на реката (но без да я приближаваме прекалено много - долу има доста едри скали).
    Внезапно излизаме на черен път, идващ откъм долината на пълноводната р. Малък Ибър, сливаща се с Голям Ибър. Завиваме надясно (надолу) по пътя и почти веднага (8 ч. 30 мин.) стигаме до двуетажна сграда на водното стопанство на водопровода за яз. Белмекен - вила „Ибър 1900“ с чешма пред нея. Тя е ограбена, но при нужда може да се преспи.
авариен изходПри загубване на мижавата пътека в клека по долината на р. Голям Ибър е най-добре да следваме коритото й, което без големи наклони, но с много газене ще ни доведе дотук.

 Под вилата пътят прави малка серпантина, която можем и да пресечем направо през гората и с много завои, следейки отначало левия бряг на реката, а по-надолу неколкократно прехвърляйки се, слиза по долината с малък наклон. Десният склон в един участък добива вида на гигантска черна скала с живописни кулички и цепки. Доста по-надолу (10 ч. 30 мин.) минаваме покрай друга сграда на водното стопанство - „Ибър 1400“ (на по-ниския обиколен водопровод), в която и през зимата често идват хора и има голяма вероятност пътят оттук надолу да е утъпкан. Следваме го; гората става широколистна, с нас отляво се слива друг голям черен път (а има и други, но по-незначителни отклонения) и влизаме в с. Радуил при сгради на стопанския двор; по улицата край реката скоро сме в центъра. Тук минават автобуси за Самоков и Костенец.

 към началото